Интернет е нов вид средство за общуване между хората, което води до нова информационна революция, сравнима с откриването на книгопечатането, радиото или телевизията. Но докато при традиционните масмедии връзката между издателя на информацията и потребителя й е едностранна, то при Интернет всеки участник в информационния обмен е равноправен - няма техническа разлика между издател и читател.
Световно разпространената мрежа Интернет води началото си от 60-те години на XX век. Някои считат, че непосредствената причина за възникването й "Студената война'' между тогавашните супер-сили САЩ и СССР. Корпорацията RAND, осигуряваща американската военна машина, разглежда следния проблем: как властите в САЩ да запазят способностите си за комуникация след ядрен удар? Ако един компютър от мрежата бъде унищожен, това да не води до прекъсване на връзките. При централен компютър в мрежата, твърде вероятно е противникът да го избере за първа цел. Корпорацията RAND предлага принципно нов вид мрежа -- без централен компютър. Даже полуразрушена, такава мрежа трябва да продължи да функционира. Принципът за това е всичките й възли да са с равноправен статут -- всеки от тях да може да приема и изпраща съобщения.
Освен принципа за децентрализация, друг важен и основополагащ принцип, прилаган след 1960 г., е разпределянето на предаваните данни в пакети. Така мрежата става пакетно-ориентирана.
Важен атрибут на един пакет е неговия адрес. Ако съобщението е голямо, то се разделя на няколко пакета. Тези пакети започват своя път от някакъв възел и го завършват в друг. За пакета се грижат специални програми, които обикновено работят на компютри, наречени маршрутизатори или рутери. За всеки пакет се проверява къде трябва да отиде и чрез специални таблици се насочва към друг маршрутизатор. Пакетите пътуват директно само между два най-близки възела от мрежата. В останалите случаи се извършва неколкократно прехвърляне, докато се стигне до целта.
Пътят, по който се движи пакетът, не се счита за важен. Така, ако един или няколко възела в мрежата престанат да функционират, пакетът ще бъде предаден, стига да има маршрут от началната до крайната точка.
Летопис. Първата опитна мрежа, построена върху горните принципи, е била съоръжена във Великобритания през 1968 г. Скоро след това Пентагонът чрез агенцията ARPA (Advanced Research Projects Agency) започва да изгражда подобна мрежа в САЩ. През 1971 г. тази мрежа, наречена ARPANET, има вече 23 възела, повечето от които са бързи компютри, намиращи се в университетски центрове. Тогава едно от важните приложения на мрежата е било, че е могло разумно да се разпределя и използва скъпо струващото машинно време и оперативна памет, която се е ползвала от големи разстояния. Днес смисълът за това трудно може да се разбере, защото и обикновеният персонален компютър има 16 Мегабайта RAM. Но през 1971 г. главният компютър, например на Университета в щата Юта, е имал общо 12 килобайта RAM.
Годината 1972 е забележителна с това, че тогава е изобретена първата компютърна програма за изпращане и получаване на електронна поща (e-mail) и оттогава започва да се измества основното предназначение на компютърните мрежи: учените все повече ги използват за комуникации помежду си, вместо за изчисления от разстояние. Следващата година се появяват и първите възли на ARPANET, намиращи се извън САЩ -- в Англия и Норвегия. Бързият ръст на мрежата се определя и от факта, че към нея могат да се включват компютри от различни типове и марки. През 1974 г. е публикуван и първият стандарт за протокол за пакетна връзка (TCP). През следващите години се появява стандарт UUCP (Unix to Unix Copy) и през 1979 г. -- основаната на него система за обмен на електронни новини USENET, представляваща в известен смисъл развитие на електронната поща.
На 1 януари 1983 г. се въвежда стандартът за протокол TCP/IP за мрежата ARPANET и се появява названието Интернет. Тогава от ARPANET се отделя сегментът MILNET, предназначен за военните служби в САЩ.
През 1984 г. растежът на мрежата набира сили, като броят на включените компютри надминава хиляда. По това време се въвежда и принцип за наименуване на отделните възли, известен като DNS (Domain Name System). През 1989 г. включените компютри стават 100 000, а през 1992 -- надминават 1 000 000.
От 1993 г. започва епохата на WWW (World Wide Web) или Уеб (на английски web означава паяжина), което на български става прието да се превежда като "Световно разпространена мрежа''. Системата WWW сега е това, за което много хора мислят, когато казват "Интернет'', въпреки че тя е само част от него.
2. Как е организиран Интернет?
Интернет е свободно организирано международно взаимодействие от автономни, но свързани мрежи, осигуряващи комуникация от типа компютър-компютър, чрез доброволно използване на протоколи и процедури, дефинирани от Стандартите на Интернет. По света съществуват и изолирани "интернети'', т.е. мрежи, които не са свързани с Интернет, но използват неговите стандарти, както и международни компютърни мрежи, които ползват други ("неинтернетски'') стандарти за връзка, например BITNET. Сега обаче много от големите "неинтернетски'' мрежи се приобщават към Интернет чрез входно-изходни точки или просто постепенно се разтварят в него, като възприемат стандартите му.
Интернет не се притежава от никого. Участието в Интернет всъщност се свежда до приемане и използване на неговите стандарти. Много от доставчиците на Интернет не само признават споменатите стандарти, но и правят публични своите мрежи. Това доброволно участие на фирми и организации дава днешния облик на Интернет. Към началото на 1998 г. само в България броя на доставчиците ("провайдерите'') достига няколко десетки, а в света -- десетки хиляди.
Как вие да се включите в Интернет? Ако вашият компютър е свързан с някаква локална мрежа във ведомството или фирмата ви, то е почти сигурно, че вие сте включени, защото (даже вече и в България) почти всяка такава мрежа има пълен или поне частичен достъп до Интернет. Ако, обаче имате персонален компютър в къщи, трябва да се обърнете към някоя фирма -- провайдер (доставчик) на Интернет. Няма да се наложи да ви прекарват нови кабели, а чрез модем ще се ползва линията на домашния ви телефон. Самата фирма-провайдер осигурява връзка със света главно чрез сателитни канали.
Международни организации. Основната организация, свързана с Интернет, е Обществото Интернет -- Internet Society, -- ISOC (http://www.isoc.org/). Тя е професионална организация, занимаваща се с развитието на Интернета, с начините на използването му и със социалните, политическите и техническите последствия. ISOC има две основни групи:
-- Internet Architecture Board (IAB) с функция, свързана с архитектурата на Интернет, с протоколите и стандартите.
-- Internet Engineering Steering Group (IESG), която отговаря за техническото осигуряване в процеса на изграждането на стандартите на Интернет.
The Internet Engineering Task Force (IETF) е свободно организирана група от специалисти, които правят технически и други приноси към Интернет и неговата технология. IETF се подразделя на области и работни групи.
Internet Assigned Number Authority (IANA). Повечето спецификации на протоколите включват различни числа, ключови думи и други параметри, като номера на версии, портове и т.н., които трябва да бъдат уникално и общоприето определени. IANA публикува таблици на всички текущо определяни номера и параметри -- "Assigned Numbers'' (http://www.isi.edu/iana/).
InterNIC -- Internet Network Information Center има твърде важна функция да "раздава'' IP номера и да регистрира имената на компютърните мрежи. Организацията InterNIC първоначално е била създадена от NSF (Националната научна фондация на САЩ), но впоследствие е станала самостоятелна (http://www.internic.net/). Европейският й аналог е организацията RIPE (http://www.ripe.net/).
3. Адресите в Интернет
Адресите на възлите (компютрите) в Интернет (IP-номерата) са 32-битови числа, обикновено записвани като 4 десетични числа (октети или байта), разделени с точки, например 194.141.13.68. Използват се 3 основни типа (класа) адреси, което е направено с цел да се получи добро решение на проблема всеки адрес да указва както мрежата, така и компютъра в нея. Основното предположение е, че има много на брой мрежи, но повечето от тях са малки. Приема се, че 24 бита ($2^{24}=16777216$) са достатъчни за номерирането на всички мрежи в света. От друга страна, някои от мрежите може да са много големи и да им трябват 24 бита, за да се означат компютрите във всяка от тях. Така изглежда, че трябва да се ползват 48 битови адреси. Но се е възприело по-гъвкаво решение, за да може все пак да се ползват 32-битовите адреси. Затова са въведени 3 типа адреси, което води и до 3 класа мрежи.
Мрежите от клас A имат адреси, започващи с числата от 1 до 126. Това означава, че останалите 3 байта предоставят 24 бита за номериране на компютрите в една такава мрежа. Броят на мрежите от този клас може да бъде само 126, но това са изключително големи мрежи: ARPANET и още няколко търговски мрежи.
Средно-големите организации използват мрежи от клас B. Адресите в него са такива, че първите два байта служат за означаване на номера на мрежата. Така тези мрежи се номерират от 128.1 до 191.254 (числото 127 в първия байт, както и числата 0 и 255 във втория, са запазени за специални цели). Последните два байта дават 16 бита за адресиране на компютрите, което осигурява номера за 64516 машини. Броят на всички мрежи от този клас е 16256.
Малките организации, които са и най-много на брой, получават адреси от клас C. Мрежите от този клас се номерират от 192.1.1 до 223.254.254, което прави общо 2064512 броя мрежи. Във всяка такава мрежа се допускат най-много до 254 компютъра. Такава е мрежата в Института по математика и информатика към БАН.
Адресите, започващи с число над 223, образуват класовете D и E и са запазени за специални цели.
Големите организации обикновено разделят своята мрежа на подмрежи. Например при мрежа от клас B, в която компютрите се номерират чрез последните два байта z.t на 32 битовия адрес x.y.z.t, е възможно първият от тези байтове z да означава номер на подмрежа. Така полученото разделение няма никакво значение за външните за институцията мрежи, защото оттам всичките компютри в мрежата x.y се тълкуват по еднакъв начин за адресиране. Но вътре в разглежданата институция компютрите, притежаващи адреси с различни стойности в полето z, се разглеждат като принадлежащи към различни мрежи.
Символни адреси и домейни. Софтуерът за адресиране работи с 32-битови адреси, но потребителите очевидно предпочитат да назовават компютрите с имена. Когато Интернет все още не е бил голям, този проблем се е решавал лесно чрез използване на таблица, съдържаща пълното съответствие между номера и имена. Такава таблица тогава, поради малкия си обем е могла да се постави във всеки възел. Сега компютрите са твърде много и такъв подход не може да се осъществи. Налага се използването на области (домейни) от имена и съответни сървъри (Name Servers). Това води и до децентрализация на институцията, която е авторизирана да регистрира имената. Name Server-ите формират дървовидна структура, обикновено с 3-4 нива на дълбочина. Самите имена следват тази дървовидна структура. Типичен пример е компютърът or.math.bas.bg. Този компютър е на секция Изследване на операциите (Operation Research -- or) от Института по математика и информатика (math) към БАН (bas) в България (bg). Изобщо казано, за да намерите този адрес, вие трябва да се консултирате с четири Name-сървера. Първо трябва да запитате централния сървър къде е сървъра, обслужващ областта bg. След това сървърът на bg трябва да ви посочи сървъра, обслужващ bas. Оттам ще ви се посочи сървъра за math, който накрая ще ви даде адреса на or.math.bas.bg. На практика за всяко ниво има повече от един сървър, обслужващ нивото, което се налага от съображения за сигурност при повреда на някои от компютрите.
В повечето случай последната съставка на името сочи държавата, в която се намира компютърът -- .bg за България, .at за Австрия, .de за Германия и т.н. Съществено изключение са САЩ, където окончанията на имената са измежду буквените съчетания .edu, .com, .gov, .org, .mil, означаващи съответно, че компютърът принадлежи на учебна, търговска, правителствена, неправителствена или военна организация. Използват се още и окончанията .int за международни организации и .net за организации, поддържащи големи подмрежи в Интернет.
4. Възможностите на Интернет
Като удобно средство за обмен, Интернет много бързо излиза от първоначалното си тясно-ориентирано приложение и днес се използва в развитите държави от всички, които имат нужда от информация. Изброяването на потребителите може да започне от издателите на вестници и да продължи с преподаватели, учители, ученици, инженери, банкери, бизнесмени и няма да бъде пълно, ако не завърши с домакините и с тези, за които ровенето (surfing) из Интернет е чисто хоби. И как няма да е така, след като вие можете на персоналния си компютър да получите новото издание на вестник или списание, да ползвате виртуална библиотека 24 часа в денонощието, да видите актуална метеорологична сателитна снимка или пък да намерите готварска рецепта от китайската кухня.
Потребителите на Интернет образуват едно виртуално общество, което няма граници по отношение на общуването. Това общество, изглежда, е най-добрият пример за демокрация. Може явно да разпространявате информация или да останете анонимен. Когато обаче ползвате информацията, трябва, както никога досега, да умеете да преценявате дали тя е достоверна или тенденциозна и дали няма опасност да натоварите "вирус'' или "троянски кон''. Според една разпространена сентенция, по Интернет не може да се познае дали сте човек или куче. Възниква нов вид морал на общуването: netiquette - "нетикет''.
Съставките на Интернет могат да се класифицират, като се счита, че той се крепи върху три основни средства:
Електронна поща (e-mail),
Отдалечен достъп до компютър (telnet) и
Пренасяне на данни (ftp и WWW).
Електронната поща работи аналогично на обикновената. Написвате писмо, но не на хартия, а чрез клавиатурата на вашия персонален компютър, което можете да прочетете на екрана. Адресирате това писмо до компютъра на човека, който трябва да го получи и го изпращате. След няколко минути (при лошо техническо състояние на компютърните комуникации този срок може да се удължи до часове или дни) адресатът го получава. Разбира се, за да направите това, трябва да се научите да боравите с подходяща програма, сходна с вече сравнително добре известните програми, наречени текстови редактори. Адресът, който се използва обикновено се състои от идентификатор (означение) на потребителя, съединен чрез знака @ с адреса на компютъра или домейна. Например, адресът на автора на тези редове е keleved@math.bas.bg.
В първоначалният си вид електронната поща е служила само за изпращане на прости текстови съобщения. Сега все по-често чрез нея се изпращат произволни файлове, съдържащи изображения, звук или даже видеофилми. Това в повечето случай става чрез т.н. attachment.
Развитието на идеята за електронна поща води да програмата talk, при която времето за изпращане на съобщението и получаването на отговора става минимално. Чрез тази програма, ако на двата комуниникиращи си компютри стои по един човек, те могат да водят диалог посредством клавиатурите и екраните. По-нататъшното развитие на тази идея, при наличие на нескъпо допълнително оборудване, води до т.н. интернетски телефон, при който диалогът се води чрез глас и слух.
Развитието в друга посока на програмата talk е довело до програмата IRC (Internet Relay Chat), позволяваща многопотребителски диалог. Докато при talk връзката е между два адреса, с IRC диалогът е отворен за всички по света и затова се е наложило разделянето му на канали (IRC channels) в зависимост от интересите на "разговарящите''.
Възможно е едно електронно писмо да се изпрати на повече от един адрес. Тази идея води до създаване на т.н. mailing list - списъци от адреси, при които е възможно всеки член на групата да изпрати писмо до всички останали. Обикновено приемането за член на такава група става без ограничения, само след съответна заявка, обработвана автоматично. Това се извършва чрез изпращане на e-mail с ключовата дума subscribe на нужния адрес. Например в България в началото на 1998 г. бе създаден mailing list LUG-BG (Linux user group -- Bulgaria) за дискутиране проблемите на операционната система Linux в България и нейното "кирилизиране''.
На свой ред, развитието на идеята за mailing list е довело до системата за електронни новини (news-групи или USENET). Всъщност тук не винаги става дума за новини в тесния смисъл на думата, а по-скоро за обмен на информация в групи по интереси. Някои групи се разпространяват локално, а други -- глобално. Съществуват няколко хиляди такива групи, разделени на два класа: цензурирани и нецензурирани. Всеки може да чете публикуваното и да публикува без ограничения в нецензурираните групи. Често публикацията представлява въпрос, на който се отговаря от няколко други участника в групата. Названията на групите определят тематиката им и са построени йерархично, например: sci.math (което ще рече наука.математика) или rec.humor (развлечения.хумор). Има група soc.culture.bulgaria (общество.култура.България), която дава българско присъствие в Интернет, въпреки че засега тя се поддържа главно от българи, живеещи в чужбина и служи за общуване по въпроси на българското общество. Групите са специфична "интернетска'' форма за обмен на знания и идеи между хора с различна степен на подготовка -- от новаци до експерти. Има групи за общуване между ученици и даже в някои американски училища за домашна работа се дават съчинения, за написването на които ученикът трябва да се включи в някоя такава група. Любителите на спорта си обменят информация чрез USENET-а, например за резултата от някой футболен мач, по-бързо, отколкото биха я получили, слушайки радио.
Системата на news-групите е създала нов, непознат преди това начин за натрупване на информация: FAQ (Frequently Asked Questions -- Често задавани въпроси). FAQ-овете съдържат знание в определена област, появило се в резултат на това, от което най-много са се интересували голяма част от дискутиращите в някоя група. Това систематизиране обикновено се извършва на доброволни начала от участник в групата.
Втората основна възможност на Интернет -- отдалечен достъп до компютър (telnet), -- се ползва главно от специалисти. Това се налага, ако те имат нужда от мощно програмно осигуряване и голяма база от данни, с които не разполагат на място. Неспециалистите ползват telnet, например при търсени в някоя общодостъпна база данни, каквито са библиотечните каталози.
Третата възможност -- пренос на данни, -- придобива все по-ключово значение и благодарение на развитието й днес Интернет е мрежа за масовия потребител. В началното си състояние тази услуга се е състояла в "изтегляне'' на текстови данни. Днес по мрежата могат да се получават изображения, звук и видеофилми, като пренасянето на последните изисква все още техническо усъвършенстване. Да отбележим, че пренасянето на образ и звук се нуждае от комуникационни линии с голяма преносна способност, т.е. то е по-скъпо. Но вече съществуват "хранилища'' с голям брой картини и музикални пиеси и за да видите или чуете това, което ви интересува, просто трябва да използвате компютър, свързан с Интернет и подходящо програмно осигуряване, например програмата Netscape. Възможността единно да работите с текст, образ, звук и движение е известна под названието мултимедия.
Когато искате да получите някакви данни, естествено вие трябва да знаете къде са или поне да знаете как да ги търсите. Исторически (в рамките на 1990 -- 1993 г.) в Интернет са се развили няколко системи за глобално търсене: Archie, Gopher, Veronica, WAIS, но днес те са почти изместени от системата WWW (Word Wide Web), за която се счита че в определен смисъл "завинаги'' решава проблема за търсенето.
5. Епохата на WWW
Тя възниква като страничен ефект от физиката на високите енергии. Това не е шега, защото Уебът е изобретен в ЦЕРН -- Международния институт по ядрени изследвания в Швейцария. Първоначално системата е била разработена за световна комуникация между специалистите-физици и е започнала да се използва от края на 1991 г. След две години трафикът й надминава 1% от всички комуникации между компютрите в света и вече става ясно, че тя ще бъде нещо важно. Първата международна конференция, посветена на системата, се провежда през май 1994 г., когато броят на сървърите й достига 1500, а през август същата година в Бостън, САЩ, е създаден международен комитет за WWW, прераснал в W3 Консорциум (http://www.w3.org).
Бащата на WWW е английският програмист Тим Бърнър-Ли. Той е създал софтуера за първия WWW-сървър и WWW-клиент и е определил стандартите за URL, HTTP и HTML.
URL (Uniform Resource Locator): С нарастването на броя на документите, достъпни за ползване, се е наложила нова методология за означаването им. Системата URL предлага единен начин за наименуване. Всеки документ (файл) може да се намери чрез неговото URL, което е съставено от три части:
1. Тип на протокола за достъп. Най-старият протокол е ftp и е предназначен за "по-прости'' файлове. При WWW се използва основно http. Допустими са и mailto, telnet, gopher и др. Първата част завършва с двоеточие (:).
2. Име на компютър, съгласно приетото адресиране в Интернет. Това име се предхожда от две наклонени черти (//).
3. Пълното име (path) на файла, съгласно определените стандарти на използваната операционната система (главно UNIX) и типа на протокола за достъп. Започва с наклонена черта (/). Може да липсва и тогава се има предвид име по подразбиране -- при протокола http това е index.html.
Например документът, намиращ се на WWW-сървъра на Института по математика и информатика при БАН и съдържащ данни за периодичните издания на Института, има URL: http://www.math.bas.bg/imi/per.html. Трите компонента в този знаков низ са: http -- протокол за връзка, www.math.bas.bg -- интернетското име на компютъра-сървър, /imi/per.html -- въпросният файл.
HTTP (Hyper-text transfer protocol): Протокол за пренасяне на данни, специално разработен за WWW и представляващ усъвършенстван вариант на ftp.
HTML (Hyper Text Markup Language): Голяма част от страниците в WWW са написани на език за програмиране, наречен HTML. Други езици, които се използват за целта, са Java, JavaScript, CGI/Perl и т.н. HTML не е "истински'' език от типа на Си или Паскал, той е просто система за представяне на документи. Кодът, написан на HTML, се интерпретира от WWW браузера и се изобразява на екрана на компютъра.
Езикът HTML е разработен като специална версия на използвания преди това език SGML за представяне и обмен на данни между различни компании. Той фокусира върху средствата на хипертекста. Произведеният код е в ASCII формат, което е голямо предимство при прехвърляне между различни компютърни платформи. Езикът се е развил през няколко версии, започвайки от HTML 1.0 и достигайки до HTML 4.0. Първата му версия е била силно опростена и следващите са се появявали заедно със съответното развитие на браузерите.
Заглавната страница на Yahoo -- Един от каталозите в Интернета.
Интернет браузерите, отначало са служили само за изобразяване на HTML-кодове. Днес двата основни браузера, завладели компютърния свят -- Netscape и Microsoft Internet Explorer, -- са софтуерни продукти, интегрирали в себе си много средства за работа във и със Интернет, включително Електронна поща, Групи по интереси и др.
Системата WWW е построена на базата на т.н. хипертекст, което ще рече, че разглеждайки даден документ от WWW, вие може да ползвате връзки към други документи. Изградените на този принцип документи или страници в Интернет вече наистина са взаимно обвързани в една огромна световна паяжина (web). Съществуват много "начални'' страници (homepage-ове), от които потребителят може да започне разглеждането на необозримата иначе информация. Някои такива homepage-ове са общопризнати указатели за почти всичко, което има. Например това са homepage-овете на Netscape (http://www.netscape.com), Yahoo (http://www.yahoo.com), Alta-Vista (http://www.altavista.digital.com) и др. Въпрос на професионална чест в САЩ и в другите развити страни е всеки университет, компания или държавно ведомство да създаде свой официален Homepage. Те дават лицето на организацията пред света и задоволяват много интереси, а за търговските организации са нов вид реклама. Homepage-ове се създават и по повод на различни събития, например олимпиади.
(Неофициален) homepage може да си направи и всеки обикновен потребител на Интернет и да публикува там това, което той счита интересно за другите. В много случаи, въпреки че не е правило, ако e-mail адресът на някой човек е user@host.domain, то адресът на homepage-а му е http://host.domain/~user.
Заглавната страница на Института по математика и информатика при БАН
6. Интернет и обучение
Като всяка реалност, Интернет не може да остане настрана от средното и висшето образование, а също и от самообучението. Аспектите са два: изучаването му като такъв и използването му като средство. Невъзможно е учителят или преподавателят да не го забележат. Нима сега има учител, който не знае, че има книгопечатане? В бъдеще Интернет ще се ползва като основно допълнение или алтернатива на другите носители на информация.
Дистанционно (задочно) обучение с Интернет. В днешното общество все повече хора се обучават все по-продължително време. Системата WWW предлага големи възможности и в екстремния си вариант би могла да стане глобално училище. Учебните дисциплини в него не се основават на печатни издания, а на електронни библиотеки и предметно-ориентирани мултимедийни ресурси. Учениците или студентите могат да учат самостоятелно от естетически добре оформени диалогови материали. Залага се върху възможността обучаемите сами да конструират знанията си, да участват във формиране на целите на обучението, да носят отговорност за действията си и т.н. Пример за такова обучение е създадената Глобална мрежова академия -- GNA (http://gna.mit.edu) в Масачузетския технологичен институт, САЩ.
7. Българско присъствие в Интернет
То може да се разглежда в няколко посоки. Като оставим настрана електронната поща, която вече се ползва сравнително масово в България, можем да споменем news-групата soc.culture.bulgaria и няколко mailing list-а.
Български WWW-страници. По обясними причини първите български уеб-страници са създадени в САЩ. Заслужава да се отбележи пионерската дейност на българите, живеещи или учещи там:
Драгомир Радев (http://www.cs.columbia.edu/~radev/bulgaria),
Живко Колчев (http://www.bulgaria.com),
Пеньо Пенев (http://pisa.rockefeller.edu/Bulgaria),
Пламен Близнаков (http://enws121.eas.asu.edu/places/Bulgaria).
В нашата страна първите уеб-сървъри започват да функционират от началото на 1995 г. в Американския университет в Благоевград (http://www.aubg.bg) и КЦИИТ -- БАН (http://www.bas.bg). Сега (в началото на 1998 г.) се забелязва изключително активно развитие, като свои WWW-страници започват да поддържат Президентството, Правителството, Народното събрание, университетите, пресата -- вестниците "Пари'', "Континент'', ..., и много други ведомства и фирми.
Организации у нас. Вече е създадено Интернет общество -- България (http://www.isoc.bg), което е колективен член на международното Интернет общество. На 1 октомври 1997 г. то обявява национална програма за Интернет в България, в която се акцентира на изготвянето на уеб-страници на държавните и нестопанските организации, организирането на семинари, създаването на WWW-каталози, учредяване на награди и др.
За българския език. Читателят сигурно е забелязал прекаленото използване на английска терминология в настоящата статия, която иначе е написана на български. Засега проблемът за подходящия превод на многото новопоявили се термини остава открит. Свързан с него е и проблемът за езика, на който ни говорят компютърните програми, в частност тези, които доставят Интернет. Засега това е английският, но дали трябва да е така?
Кирилицата в Интернет е все още трудна за ползване поради неясните й стандарти. Неофициално започва да се налага кирилицата, възприета в средата на MS Windows.
Приложение: Случаен подбор на няколко уеб-адреса, отнасящи се към обучението по математика
(подготвено от Николай Киров, Институт по математика и информатика при БАН)
http://forum.swarthmore.edu/grepform.html (Search for Math in the Internet). Добра система за търсене на всякакви неща, свързани с математика. За "математика в началното училище'' намира почти хиляда уеб-страници.
http://acorn.educ.nottingham.ac.uk/Maths/other/ (Some Mathematics Education Sites on WWW). Списък на места в Интернета, свързани с обучението по математика, изготвен от Съюза на английските учители по математика.
http://artsedge.kennedy-center.org/ir/cx/math1.html (Art Math Resources). Връзки към десетина страници, отнасящи се към математика и изкуство.
http://www-math.sci.kun.nl:80/math/knopen/art_gallery.html (Math Art Gallery). Съдържа впечатляващи тримерни изображения.
http://forum.swarthmore.edu/dr.math/ (Ask Dr Math). Въпроси и отговори за математиката, разделени по нива -- за начален, среден и гимназиален курс. Може да изпратите писмо с въпрос до д-р Math. Много добра уеб-страница.
http://www.srl.rmit.edu.au/mav/PSTC/ (Mathematics Problem Solving Task Centres). Център за математически задачи в Австралия.
http://www.dalton.org/curriculum/msc/ (Middle School Curriculum). Какво учат децата от САЩ в средното училище (учебни програми за 4-8 клас).
http://www.lerc.nasa.gov/Other_Groups/K-12/p_test/math_pro1.html (9th Grade Math Practice Questions). Тест за 9-ти клас, съставен от NASA по нова методика -- learning technology.
http://www2.hawaii.edu/suremath/home1.html (21st Century Problem Solving). Красиви страници (с анимация и звук) за решаване на задачи.
http://www.cecm.sfu.ca/pi/pi.html (The $\pi$ Pages). Много страници, посветени на числото $\pi$.
http://forum.swarthmore.edu/epigone/math-teach (Discussion Archive: math-teach, active topics). Група за дискусии за обучението по математика.
http://www.math.csusb.edu/courses/m129home.html (The Math 129 Home Page). Курс за учители по математика от средното училище, воден от Сюзан Адингтън, Щатски университет на Калифорния.
http://csr.uvic.ca/~mmania/graphs/menu.htm (Mathmania Graph Theory). Интересно въведение в теорията на графите.
Настоящата статия е "поставена'' в HTML-вариант на уеб сървъра на Института по математика и информатика към БАН на адрес http://www.math.bas.bg/~keleved/int_98.html.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Е. Келеведжиев, Световната паяжина -- Интернет, в-к Азбуки, бр. 5, 1996.
2. Р. Николов, Дистанционно обучение с Интернет -- образование без граници. Математика и математическо образование, Сб. на 26-тата конференция на СМБ, стр. 53-66, 1997.
3. A. Gaffin, EFF's Guide to the Internet, v. 3.20. http://www.eff.org/pub/Net_info/EFF_Net_Guide/netguide.eff, 1996.
4. B. Baccala, Ed., Connected: An Internet Encyclopedia. http://www.FreeSoft.org/CIE/index.html, 1997.
5. D. Mayr, The Short History of the Internet and the WWW. http://ourworld.compuserve.com/homepages/dmayr/history.htm, 1997.
Автор:
Емил Келеведжиев,
Институт по математика и информатика,
Българска академия на науките,
ул. Акад. Г. Бончев, бл. 8,
София, БЪЛГАРИЯ.
Internet: A Short Introduction for Novices
Emil Kelevedzhiev
The Internet, this new kind of communication between people, leads to informational revolution compared to the appearance of printing, radio broadcast and TV. Whereas the old mass media have one-way influence upon the audience, now the difference between publishers and consumers just vanishes.