За да разберете какво е Интернет, трябва първо да сте наясно с това какво е мрежа. Мрежа, на езика на компютрите, се нарича група от компютри, способни да комуникират помежду си и да обменят информация. По своята същност Интернет представлява мрежа от мрежи. Интернет е съставен от множество мрежи на разни организации – университети, компании и организации. Някои величаят Интернет като най-революционното откритие след това на колелото. През последните 20 години едва ли е имало нещо друго, за което толкова много да се говори и раздува. Има вече няколко игрални филма, в които героите си служат с Интернет, а и в доста гледани от вас телевизионни предавания сигурно е ставало дума за Интернет. Наричат го “информационна супермагистрала” и “един от най-великите продукти на Епохата на Информацията”. Може би именно поради информациите и възхвалите в медиите сте избрали тази книга, в стремежа си да научите нещо повече за Интернет. За Интернет се говори така, сякаш е нещо, което може да се пипне с ръка. Това е вярно само отчасти. Отделните елементи на Интернет са осезаеми, но сам по себе си Интернет не е предмет, а идея. Същността на Интернет е не толкова в мрежовия хардуер, в компютрите и в телефонните линии, а по-скоро във взаимодействието между всички тези неща. Интернет е бил замислен във време, когато САЩ са били обхванати от параноя (виж Съвет 2) и се е развил в метод за комуникация, позволяващ ви да контактувате с едва ли не всяка точка от планетата и да откривате информация за почти всяко нещо, което ви хрумне. Тъй като по самата си природа Интернет е средство за общуване и всеки би могъл да се свърже към него, това не е някаква строго организирана система. Няма център, през който всички данни трябва задължително да минават и да бъдат пресявани и проверявани откъм съдържание. Липсата на централизиран контрол е една от най-силните и същевременно една от най-слабите страни на Интернет. Липсата на контрол улеснява свободния обмен на информация и идеи, но лошото е, че няма организация, която да наблюдава Интернет и да прочиства неуместните неща. Накратко: Интернет е средство за общуване почти без правила относно съдържанието. В Интернет има много интересни и забавни неща, но и тук (както и навсякъде другаде) можете да попаднете на някоя глупост. Другото популярно название на тази Световна мрежа е World Wide Web (Световна паяжина) или за кратко просто Web (подробности – след няколко съвета).

2	Историята на Интернет

“Какъв е произходът на Интернет?” – това е въпрос, който отскоро ползващите Интернет със сигурност си задават. Историята на Интернет ще ви помогне да проумеете защо днес някои неща в Интернет са именно така, а не иначе. За да открием корените на Интернет, трябва да се върнем назад към 60-те години, към войната във Виетнам и изобщо към Студената война. По време на Студената война много от занимаващите се с военно планиране бяха истински загрижени, че някоя комунистическа страна може да нападне САЩ. Поради тези опасения от чуждо нахлуване, военните започнаха да съставят планове с мерки срещу евентуално нападение. Спо-ред част от плановете се предвиждаше да бъде изградена система от автомагистрали, по която войски и боеприпаси да се придвижват из страната от една точка до друга без да се налага да минават задължително през даден точно определен транспортен център (това е днешната Междущатска магистрална мрежа). Войната обаче изисква прехвърляне не само на войски и боеприпаси, но и на информация. Военните имаха нужда от такъв начин за осъществяване на връзка между две точки, при който информацията да може да се предава по различни маршрути. Това звучи елементарно, но през 60-те години комуникациите не бяха устроени така и плановиците в министерството на отбраната се нуждаеха от ново решение. За целта беше създадена ARPA (Advanced Research Projects Agency, Агенция за авангардни изследователски проекти). ARPA предложи решение, при което информацията се подрежда в малки пратки, наречени “пакети”, на пакетите се поставя адрес и им се задава метод, по който да обикалят из системата, докато стигнат до мястото, към което са отправени. При този начин на действие като че ли се разчита на случайността и той изглежда неефективен, но предимството му е, че така няма нужда от наличието на разпределителен център, който да насочва информацията от едно място към друго. Въоръжена с този нов метод, ARPA създаде компютърната мрежа ARPAnet и свърза към нея 4 университета. Те вече можеха съвсем лесно да прехвърлят информация помежду си и поради това през 70-те години и други поискаха да се включат в ARPAnet. След като все повече и повече групи, университети, фирми и т.н. пожелаваха и биваха свързвани към ARPAnet, през 80-те години на тази мрежа Ј дойде много. В този момент в играта влезе NSF (National Science Foundation, Национална академична фондация). В края на 80-те години NSF започна да подпомага създаването на нови и по-усъвършенствани технологии за свързване на групи, университети и фирми, но изискването беше те да се използват само за нуждите на образованието. Към началото на 90-те години NSF вече не беше в състояние да върви в крак с разрастването на Интернет и затова прехвърли отговорността върху фирмите, като им разреши да правят бизнес по Интернет – с което стигаме до днешния ден. Както виждате, Интернет се роди от опасенията за нападение от страна на комунистите, за да се превърне в огромен конгломерат от групи, пожелали да контактуват една с друга. В тази мрежа обаче не е предвидено да има централна точка, от която да се контролира всичко. Това е причината, поради която Интернет толкова трудно се поддава на регулиране и все повече заприличва на Дивия Запад.

Протоколите са официалното средство за общуване между компютри: ако два компютъра използват едни и същи протоколи, те ще се “разберат”, дори и да са от различен тип. В Интернет се използва протоколът, наречен TCP/IP (Transmission Control Protocol/Internet Protocol, Протокол за управление на предаването/Протокол за Интернет, изговаря се “ти-си-пи-ай-пи протокол”). По-нататък в тази книга ще намерите допълнителни обяснения за TCP/IP – засега е достатъчно просто да сте наясно, че това е “езикът” на Интернет. Организациите, университетите, фирмите и т.н. обикновено разполагат с локална мрежа, в рамките на която собствените им компютри общуват един с друг. Ако в една такава локална мрежа има компютър, който може да общува едновременно и с локалната мрежа, и по TCP/ IP протокол, чрез него цялата локална мрежа може да получи връзка към Интернет. Интернет се състои именно от такива свързани една с друга локални мрежи. Следователно, Интернет е не просто една мрежа, а Мрежа от мрежи. Можем да погледнем на Интернет и по друг начин: не като на нещо материално, а като на начин, по който множество малки мрежи общуват една с друга. По-малките мрежи се свързват помежду си чрез големи комуникационни линии, наречени “гръбнаци” (backbones), които преминават през цялата територия на земята и могат да се оприличат на големите автомагистрали. Такива “гръбнаци” кръстосват целия свят и чрез тях всички страни (изключенията са съвсем малко на брой) се свързват в едно в тази огромна Мрежа от мрежи, наречена Интернет.

4	Какво е RFC

Интернет не е създаден по единен проект. Никоя компания не може да претендира, че Интернет е създаден по нейна идея. Интернет е може би едно от малкото неща, които са създадени от огромен колективен орган, при това наистина ефективно работещ. Колективният орган, който създаде TCP/IP, е цялата Интернет-общност. Съществува една група, която направлява работата, но всеки може да предлага промени в Интернет, като представи RFC (Request for comments, Покана за коментар). Този документ трябва да се изпрати до Internet Society (Интернет общество), нещо като консултативен съвет, който ще разгледа предложението. След това Internet Society може да реши да публикува този RFC, за да може хората да се изкажат по предложеното в него. Ако се постигне общо съгласие, че предложението е добро, то може да стане съставна част на Интернет. С изключение на някои взети в самото начало решения, всичко, от което в момента се състои Интернет, е реализирано в някакъв момент благодарение на RFC. Всички основни елементи на Интернет водят началото си от някой RFC, в който подробно е описано какво представлява и как действа съответният елемент от Интернет. Не всички документи от този тип са от техническо естество – някой са само за сведение, а други са просто забавни. В Съвет 6 ще видите някои примери за RFC. Ако искате да видите кое какво е в Интернет, просто прегледайте документите от този тип.

5	Къде в World Wide Web се намират RFC документите

След като вече знаете, че Интернет е изграден на основата на RFC документи, възможно е да поискате да прочетете някой от тях. Списък с такива документи ще намерите на адрес http://www.rfc-editor.org/rfc.html. В този сайт можете да търсите по номер, заглавие или автор, като щракнете с мишката върху връзката Search RFC. В страницата Finding/Retrieving an RFC, STD, FYI, or BCP на адрес http://www.rfc-editor.org/rfcsearch.html има поле, в което трябва да въведете ключова дума за търсения от вас документ. Както се вижда на фигура 5.1, тук няма отделен бутон за стартиране на търсенето, затова след като въведете думата просто натиснете клавиша Enter.

Ще се появи страница, в която са изброени всички документи, съответстващи на формулираното от вас търсене. Всяко от заглавията представлява връзка, щракването върху която ви отвежда до самия документ. Както се вижда на фигура 5.2, ако щракнете върху връзката RFC1118, ще получите документа Hitchhiker's Guide to the Internet (“Пътеводител на стопаджията в Интернет”).

6	Поглед върху RFC документите

Отделните категории RFC документи са 4: Standard's Track (Направление “Стандарти”), Best Current Practice (Най-доброто за момента практическо приложение), Informational (Информационни) и Experimental (Експериментални). В “Standard's Track” попадат документи, в които се предлагат промени в начина на функциониране на Интернет. В “Best Current Practice” се намират предложенията за промени в прилагането на действащите в момента стандарти. В “Informational” има документи, които Интернет-общността приема просто за сведение. В “Experimental” попадат данните за проекти, които хората в Интернет изпробват, без обаче да се стремят да ги наложат като стандарти. Интерес у някои потребители би могъл да предизвика документът “Пътеводител на стопаджията в Интернет” (Hitchhiker's Guide to the Internet), който обаче е много труден за четене и едва ли ще ви послужи за нещо. По-долу е цитирана “Забележката” към “Пътеводител на стопаджията в Интернет”. Както виждате, в Интернет-общността хората не се взимат много на сериозно.

Интернет се състои от множество различни организации, които са свързали своите мрежи в едно. Всяка от тези организации финансира собствената си мрежа и плаща част от разходите по свързването Ј с останалите мрежи в Интернет. Повечето от свързалите се организации по един или друг начин взимат пари от хората, които ползват техните мрежи и връзката им към Интернет. В крайна сметка, именно потребителите финансират Интернет. Всеки си плаща по някакъв начин. Ако сте студент, известна част от академичните такси отиват за заплащане на връзката към Интернет; ако работите във фирма, разходите по свързването се поемат от нея; ако членувате в организация, връзката към Интернет се заплаща с известна част от членския ви внос; а ако сте частно лице, вие самият плащате, за да ви свържат. Дори и да нямате връзка към Интернет, пак плащате една малка част от разходите - чрез данъци, от които правителството финансира отделни неща в Интернет, или като купувате стоки, чиито производители са свързани към Интернет. Така че, след като и без това плащате, по-добре е да се включите към Интернет и да получите това, за което вече сте платили.

Получаването на достъп до Интернет не е трудно, но може да се окаже объркващо. Трябва да намерите някой, който вече е свързан към Интернет. Вие ще получите своята връзка към Интернет чрез организация или фирма, която вече има такава връзка. Всъщност, всеки получава своята връзка от някой друг, който също получава своята връзка от трети, и т.н., докато се стигне накрая до големите доставчици, формиращи “гръбнака”, кръстосващ страната и целия свят. Ако се свързвате към Интернет чрез акаунт в своя университет, то връзката ви се осигурява от университета. Той пък от своя страна получава своята връзка от друга фирма, която може също да ползва услугите на доставчик. И така, докато се стигне до основните “гръбнаци”, собственост на най-различни фирми. Доста оплетено се получава. Някои фирми получават своята връзка към Интернет “от по-първа ръка”, но интересното е, че независимо през колко посредници се свързвате към Интернет, вие стоите не по-долу от останалите потребители и затова не е голям проблем, че вашият доставчик си има доставчик, който си има доставчик, който ... и т.н. - картината е ясна. Хората най-често получават своята връзка към Интернет от ISP (Internet Service Provider, Доставчик на Интернет услуги). За този вид доставчици ще говорим подробно по-нататък.

9	Какво има в Интернет

Какво има в Интернет? Вече прочетохте какво е Интернет и какъв е неговият произход. Прочели сте и от какво се състои Интернет и какви определения се дават на това явление. Прочетохте кой плаща и как се получава достъп до Интернет. Затова сега се изправяте пред големия въпрос: Какво все пак има в Интернет? Няма да е преувеличено, ако кажем, че в Интернет може да се намери информация почти за всичко, за което искате да научите нещо, както и за доста неща, за които не желаете изобщо да научавате нищо, и това е само част от цялото. В Интернет има информация. Информацията идва под различна форма и от много източници. Голяма част от информацията идва от университети, училища и изследователски центрове по света, като например снимки от космоса, пояснение на работата на храносмилателната ви система или как да решите дадено математическо уравнение. Друга част е за продукти, които можете да си купите, ценови листи или актуални рейтинги на марката кола, на която сте хвърлили око. Ще попаднете също и на безсмислено бръщолевене на хора, на които им е хрумнало са споделят нещо със света. Спокойно можете дори да пазарувате ПО Интернет, без да се налага да излизате от къщи, например да си купите книги, компакт-дискове или дори храна. Част от информацията в Интернет е вярна, друга част е лъжлива, а трета е нещо средно. Истинското предизвикателство е не в намирането на информация, а в намирането на вярна информация, и то именно по въпроса, който ви интересува. Ако нещо, какво и да е то, ви интересува, вероятността да намерите информация за него в Интернет е много голяма. Преди 20 години човек обикновено трябваше да отиде в някоя библиотека, за да узнае нещо по даден въпрос. Днес информация от цял свят достига до нас по Интернет – стига да знаем как да си я поискаме.

Интернет и Web не са едно и също нещо, Web е само съставна част или дял от Интернет. Както вече беше обяснено в съвети 1, 2 и 3, Интернет е по-скоро начинът, по който компютрите общуват един с друг през мрежите. В съвети 4, 5 и 6 разгледахме RFC документите (Request For Comments, Покана за коментар), които указват как трябва да се прави всяко нещо в Интернет. На World Wide Web е посветен специален набор от такива документи, в които е обяснено как трябва да се прехвърлят по Интернет изображения (движещи се и неподвижни), звуци и текст. World Wide Web е просто един от начините за прехвърляне на информация по Интернет. Интернет е средата, в която става прехвърлянето на информация, а World Wide Web е просто един от начините за предаване на информацията.

12	Какво трябва да знаем за историята на World Wide Web

Идеята за World Wide Web е на група учени в Европейската лаборатория по физика на елементарните частици в Женева, дадена през лятото на 1989 г. Предложено бе да се създаде система, позволяваща на всеки учен да поделя информация за своите изследвания с други учени от целия свят. Целта на системата бе да представя информацията в един и същ вид, без значение в коя част на света и пред какъв компютър седи потребителят. В края на 1990 г. започна работата по проекта World Wide Web (Световна паяжина) с цел създаване на система от типа на предложената година по-рано в Женева. Към края на 1991 г. първият Web браузър (програмата за разглеждане на Web) беше вече готов и работеше съвместно с първия Web сървър, който предаваше информация към браузъра. Първият Web браузър работеше само с текст и беше с твърде ограничени възможности. В началото на 1993 г. Web сървърите в Интернет бяха все още само 50-тина, но вече беше създаден и първият графичен браузър. Към края на 1993 г. Web сървърите станаха повече от 500 и беше в ход разработването на още няколко графични браузъра. Един от новите браузъри, влезли в употреба през 1993 г., беше Mosaic. През 1994 г. част от хората, разработвали Mosaic, основаха нова фирма, от която по-късно произлезе Netscape Corporation, предлагаща на пазара не само доста популярния браузър Netscape, но и добре защитен сървърен софтуер за купуване и продаване на стоки по Интернет. От 1994 до 1999 г. Web преживя бум, като Web сървърите станаха милиони, а всеки ден се появяват нови и нови. Браузърите станаха тема на оживени спорове, като в борбата си с Internet Explorer на Microsoft за овладяване на Интернет, Netscape Corporation използваше преднината си в разработването на Web браузъри. През 1998 г. Microsoft бяха обвинени от Министерството на правосъдието на САЩ в нарушаване на антимонополните закони именно във връзка с тази надпревара за надмощие при браузърите. Докато вие четете тази информация, Web не престава да расте: в Интернет непрекъснато се появяват нови сайтове и с помощта на нови Web технологии се върти все по-усърден бизнес.

Web се превърна в най-популярния дял от Интернет. Тази популярност идва не от историята, а от богатите възможности на Web. World Wide Web стартира като средство за обмен на научна информация, но технологичната възможност за обединяване на текст, видео и звук превърна Web в идеална среда за фирмена реклама. Отначало фирмите изнасяха в Web само информация и съвети по въпроси, свързани с тяхната продукция, но с отпадането на пречките пред комерсиализирането на Web, фирмите започнаха да насочват натам все по-голяма част от своите маркетингови усилия. Колкото повече информация за потребителски стоки се появяваше в Web, толкова повече хората се опираха на Web при избора на покупки и толкова повече фирми слагаха свои реклами в Web. От рекламата до осъществяването на продажби има само една стъпка и в Web тя беше извършена с помощта на технологии, чрез които разплащанията по Web станаха безопасни за потребителя. Така започна възходът на електронната търговия (e-commerce). На фигура 13 се вижда как благодарение на своите графични възможности Web се оказва идеална среда за маркетинг и реклама.

14	Как да добавим свой сайт към World Wide Web

В следващата поредица от Съвети (от 15 до 17) ще узнаете как да си избирате доставчик на Интернет услуги. Една от услугите, предлагана от почти всички доставчици, е възможността да разположите своя Web страница на сървъра на доставчика. След като доставчикът ви предостави пространство на своя сървър, от вас се иска просто да създадете своята страница и да я поставите на сървъра. Съдържанието на страницата зависи от вас и от парите, които сте готови да платите на доставчика.

Пътят ви към Интернет минава през вашия доставчик на Интернет услуги. Ваш доставчик може да бъде всяка фирма или организация, която разполага с връзка към Интернет и е готова да ви разреши да я ползвате. Частните лица могат да ползват услугите на различни по вид доставчици. Макар и да не ви прилича на доставчик, фирмата, в която работите, може да изиграе ролята на такъв, ако ви предостави комутируем достъп (чрез набиране на телефонен номер, dial-up) до служебната мрежа. По всяка вероятност ваш доставчик ще бъде фирма, чийто основен предмет на дейност е предоставяне на Интернет услуги на потребители като вас. Фирмите-доставчици биват общо взето три типа. Първите са стандартния тип доставчици на Интернет услуги, които ви предоставят връзка към Интернет, ползване на електронна поща, а може и известно пространство на техния сървър, за да разположите там своя Web страница. Вторият тип доставчици са online-услугите, които предлагат достъп до Интернет наред с други, разработени от тях услуги. Третият често срещан тип доставчици са образователните институции, най-често колежи и университети (въпреки че и някои средни училища го правят), които предоставят на учащите се достъп до Интернет. За каквато и фирма или организация да става дума, щом получавате своята връзка към Интернет от нея, значи тя е вашият доставчик на Интернет услуги.

16	Избор на най-подходящ доставчик на Интернет услуги

Когато избирате доставчик, първо трябва да сте наясно за какво ще ви служи желаната връзка към Интернет. Желателно е още в самото начало да подготвите списък на това, от което се нуждаете. Дали ви трябва електронна поща, собствена Web страница, денонощна постоянна връзка към Интернет и т.н. Не е необходимо веднага да си отговаряте на тези въпроси, но трябва да обмислите как именно възнамерявате да ползвате Интернет. След това идва ред на това да установите кои са доставчиците на Интернет услуги във вашия район. Ако потърсите в местния вестник с обяви под рубриката “Интернет”, сигурно ще откриете няколко фирми, които предоставят тази услуга. Тези местни фирми обикновено са от стандартния тип доставчици според класификацията в Съвет 15. Те са подходящи, ако искате да имате връзка към Интернет от най-общ тип, при който няма почти никакви ограничения върху това кога, как и по какъв начин ще се ровите в Интернет. Можете да направите своя избор измежду отделните местни доставчици на стандартна връзка към Интернет, като вземете предвид месечната такса за акаунт, която обикновено е между 10 и 40 долара, допълнителните услуги и софтуер към акаунта, часовете, през които доставчикът осигурява връзка към Интернет, както и дали предлага съдействие и поддръжка, за предпочитане по всяко време. Освен това, добре е да поразпитате тук-там да не би телефонните линии на доставчика непрекъснато да дават заето, което би ви попречило да се свързвате към Интернет. Също така можете да разпитате отделните доставчици какво е при тях съотношението между броя на клиентите и броя на модемите – 10 към 1 е добре. Ако желаете връзката ви към Интернет да е съобразена с индивидуалните ви предпочитания и искате да ползвате допълнителни услуги, за вас по-подходящ доставчик може да се окаже някоя от работещите в национален мащаб online-услуги. Информация за online-услугите има в Съвет 21, а разликата между стандартния тип връзка към Интернет и online-услугите е обяснена в Съвет 17. Ако сте ученик или студент и се нуждаете от най-обикновен достъп до Интернет, може да се окаже, че вашето учебно заведение предоставя на своите питомци безплатен акаунт и възможности за ползване на връзката. Повечето учебни заведения се придържат към известни правила относно целите, за които можете да използвате своя акаунт, затова трябва да проверите дали е разрешено да използвате тази връзка към Интернет за това, за което искате. Изобщо при всички случаи основното нещо, което трябва да проверявате, е дали акаунтът, който получавате, ви позволява да правите това, заради което сте решили да си осигурите достъп до Интернет. След като натрупате известен опит в Интернет, може да установите, че нуждите ви са вече други, и тогава може да се наложи да се прехвърлите към доставчик от друг тип. За да си осигурите подходяща за вас връзка към Интернет, постарайте се да намерите този доставчик, от който ще получавате каквото ви потрябва именно когато ви потрябва, и то на цена, която сте готови да платите.

18	Какво представляват аналоговите връзки

Наблюденията показват, че повече от половината потребители на Интернет се свързват чрез аналогова (телефонна) линия и модем. Всъщност, според едно проучване на Georgia Tech Research Corporation, 55% от всички потребители се свързват към Интернет чрез модеми със скорост 33.6 Kbps или по-малка. Днес повечето персонални компютри се продават в комплект с модеми, работещи на 56 Kbps. През последните три години към повечето PC-та се предлагаха модеми, чиято скорост беше съответно 14.4 Kbps, 28.8 Kbps или 33.6 Kbps.

Три са основните видове ISDN връзка: BRI (Basic Rate Interface), PRI (Primary Rate Interface) и B-ISDN (Broadband-ISDN, широколентов ISDN). За потребителите е предназначен главно BRI, който предлага два канала със скорост 64 000 бита в секунда (64 kbps, kilo bits per second) за предаване на глас и/или данни, и един канал със скорост 16 000 бита в секунда за сигнали. PRI осигурява 23 канала с пропускливост 64 000 бита в секунда. B-ISDN е технология, която се разработва в момента и ще осигурява предаване на данни с пропускливост до 150 000 000 бита в секунда (150 mbps, mega bits per second).

В момента услугата ISDN може да се ползва в повечето големи градове и се предлага от повечето доставчици на Интернет услуги. ISDN може да послужи за свързване към Интернет както на отделен персонален компютър, така и на малка локална мрежа. За да се възползвате от предимствата на ISDN, трябва да закупите ISDN-адаптер за своя компютър, а ако ще свързвате локална мрежа - ISDN-маршрутизатор (router). Ако планирате такъв тип връзка, трябва да се обърнете към своя доставчик на Интернет услуги за допълнителна информация относно ISDN-адаптерите и ISDN-маршрутизаторите.

20	Какво представляват Т1 и Т3 линиите

21	Различните видове връзка